Задава се революция в родния футбол, която ще ограничи чужденците в отборите
Последното заседание на Изпълкома на БФС продължи много дълго (цели 3 часа), което не се бе случвало от години. Разгледаха се редица въпроси, бе определен нов народен селекционер, бе заменена част от Съдийската комисия отпред с нейния началник и бе одобрено въвеждането на ВАР в България. Това са част от нещата, които излязоха на напред във времето.
Една тематика обаче остана малко скрита, малко мина с бриф „ отсрочена за идващия път “. Тази тематика обаче е провокирала бурни диспути и то на висок звук. Става думата за импортирано предложение за смяна в наредбата, посредством която по натурален път да бъде понижено наличието на чужденци в българския футбол. Всъщност БФС няма никаква опция да постанова директни забрани и ограничавания като се изключи играчите, които идват от страни отвън Европейския съюз. За другите би трябвало да се работи по различен метод - със наложителни условия.
Какво гласи правилникът сега?
В момента клубовете имат избрани условия за картотекиране, само че те действително не оказват кой знае какво въздействие. Единствено квотата за играчи отвън Европейски Съюз е директно ограничаване. Към 20 януари 2021 година правилникът за картотекиране на играчи споделя следното:
Максимум картотекирани футболисти – 40
Свободни квоти – до 25 футболиста
Футболисти отвън Европейски Съюз – най-много 5 футболиста
Останалите квоти от 25 до 40 може да бъдат запълнени единствено от футболисти юноши на клуба или различен ФК в България, които имат 3 цялостни сезона в интервала 15-21 години.
Това в действителност значи, че сега всеки клуб може умерено да картотекира 25 задгранични футболисти, от които най-много 5 от тях могат да бъдат отвън Европейски Съюз, а единствено 3 да играят в мачовете.
Какво е новото предложение?
Същността на предлагането е събаряне броя на свободните за картотека слотове от 25 на 15 и понижаване квотите за играчи отвън Европейски Съюз:
Максимум картотекирани футболисти – 30
Свободни квоти – до 15 футболиста
Футболисти отвън Европейски Съюз – най-много 3 футболиста
Останалите квоти от 25 до 40 може да бъдат запълнени единствено юноши на клуба, които имат най-малко 2 цялостни сезона в интервала 12-21 години или играли за различен ФК в България най-малко 3 цялостни сезона в интервала 12-21 години.
Каква е задачата?
Целта на предлагането е по този метод автоматизирано да се ограничи опцията за картотека на повече от 15 чужденци. Всъщност тук даже не става въпрос за паспорта на играчите, тъй като даже и чужденци с български паспорт като Сисиньо и Вандерсон от Лудогорец също ще заемат място в свободните квоти, тъй като, без значение от българските си паспорти, не са играли в български клуб в интервала 12-21 години.
Много е евентуално български футболисти, които рано са отишли да играят в чужбина или родени и израснали в непознати клубове също да се окаже, че ще заемат място в тази квота от 15 играчи (образно казано квотата на чужденците). Пример за това е Валери Божинов, който също ще заема място в свободната квота – излязъл рано от България и нямащ три цялостни сезона в български клуб сред 12-тата и 21-вата си годишнина.
Какъв е образецът в Европа?
Най-ясен образец за квотен принцип за картотекиране може да бъде даден от условията за присъединяване в Европейските клубни шампионати, които българските клубове би трябвало да съблюдават. Ето какво съсловия правилникът на УЕФА:
Максимум картотекирани футболисти – 25
Свободни квоти – до 17 футболиста
Футболисти, които сред 15 и 21 години са играли за клубове от България най-малко 3 години – до 4 футболиста
Собствени юноши, които в интервал от най-малко 3 години сред 15 и 21 години са играли в съответния клуб – до 4 футболиста
УЕФА обикновено не слага условия за футболисти отвън Европейски Съюз, защото в Евротурнирите играят всевъзможни тимове. Така действително българските отбори могат да разчитат на безусловно всички свои картотекирани играчи отвън Европейски Съюз в мачовете от Европа, за разлика от тези в България.
Разбира се в разнообразни страни в Европа има наложени сходни условия за картотекиране. Всъщност това не е директна възбрана за ограничение на лица с непознати паспорти, а наложителни условия за картотеки
Изводът
Със сигурност предлагането импортирано в Изпълкома на БФС ще породи още диспути при идващите съвещания, в случай че още веднъж бъде разисквано. Най-засегнати от това ще са отборите на Лудогорец и ЦСКА, само че в случай че това бъде признато всеки един клуб, който желае да се развива и влага, ще би трябвало да се преценява с новите правила. А дали това ще бъде потребно на българския футбол или се прави единствено, с цел да се регистрира активност е въпрос на много разбори.
Една тематика обаче остана малко скрита, малко мина с бриф „ отсрочена за идващия път “. Тази тематика обаче е провокирала бурни диспути и то на висок звук. Става думата за импортирано предложение за смяна в наредбата, посредством която по натурален път да бъде понижено наличието на чужденци в българския футбол. Всъщност БФС няма никаква опция да постанова директни забрани и ограничавания като се изключи играчите, които идват от страни отвън Европейския съюз. За другите би трябвало да се работи по различен метод - със наложителни условия.
Какво гласи правилникът сега?
В момента клубовете имат избрани условия за картотекиране, само че те действително не оказват кой знае какво въздействие. Единствено квотата за играчи отвън Европейски Съюз е директно ограничаване. Към 20 януари 2021 година правилникът за картотекиране на играчи споделя следното:
Максимум картотекирани футболисти – 40
Свободни квоти – до 25 футболиста
Футболисти отвън Европейски Съюз – най-много 5 футболиста
Останалите квоти от 25 до 40 може да бъдат запълнени единствено от футболисти юноши на клуба или различен ФК в България, които имат 3 цялостни сезона в интервала 15-21 години.
Това в действителност значи, че сега всеки клуб може умерено да картотекира 25 задгранични футболисти, от които най-много 5 от тях могат да бъдат отвън Европейски Съюз, а единствено 3 да играят в мачовете.
Какво е новото предложение?
Същността на предлагането е събаряне броя на свободните за картотека слотове от 25 на 15 и понижаване квотите за играчи отвън Европейски Съюз:
Максимум картотекирани футболисти – 30
Свободни квоти – до 15 футболиста
Футболисти отвън Европейски Съюз – най-много 3 футболиста
Останалите квоти от 25 до 40 може да бъдат запълнени единствено юноши на клуба, които имат най-малко 2 цялостни сезона в интервала 12-21 години или играли за различен ФК в България най-малко 3 цялостни сезона в интервала 12-21 години.
Каква е задачата?
Целта на предлагането е по този метод автоматизирано да се ограничи опцията за картотека на повече от 15 чужденци. Всъщност тук даже не става въпрос за паспорта на играчите, тъй като даже и чужденци с български паспорт като Сисиньо и Вандерсон от Лудогорец също ще заемат място в свободните квоти, тъй като, без значение от българските си паспорти, не са играли в български клуб в интервала 12-21 години.
Много е евентуално български футболисти, които рано са отишли да играят в чужбина или родени и израснали в непознати клубове също да се окаже, че ще заемат място в тази квота от 15 играчи (образно казано квотата на чужденците). Пример за това е Валери Божинов, който също ще заема място в свободната квота – излязъл рано от България и нямащ три цялостни сезона в български клуб сред 12-тата и 21-вата си годишнина.
Какъв е образецът в Европа?
Най-ясен образец за квотен принцип за картотекиране може да бъде даден от условията за присъединяване в Европейските клубни шампионати, които българските клубове би трябвало да съблюдават. Ето какво съсловия правилникът на УЕФА:
Максимум картотекирани футболисти – 25
Свободни квоти – до 17 футболиста
Футболисти, които сред 15 и 21 години са играли за клубове от България най-малко 3 години – до 4 футболиста
Собствени юноши, които в интервал от най-малко 3 години сред 15 и 21 години са играли в съответния клуб – до 4 футболиста
УЕФА обикновено не слага условия за футболисти отвън Европейски Съюз, защото в Евротурнирите играят всевъзможни тимове. Така действително българските отбори могат да разчитат на безусловно всички свои картотекирани играчи отвън Европейски Съюз в мачовете от Европа, за разлика от тези в България.
Разбира се в разнообразни страни в Европа има наложени сходни условия за картотекиране. Всъщност това не е директна възбрана за ограничение на лица с непознати паспорти, а наложителни условия за картотеки
Изводът
Със сигурност предлагането импортирано в Изпълкома на БФС ще породи още диспути при идващите съвещания, в случай че още веднъж бъде разисквано. Най-засегнати от това ще са отборите на Лудогорец и ЦСКА, само че в случай че това бъде признато всеки един клуб, който желае да се развива и влага, ще би трябвало да се преценява с новите правила. А дали това ще бъде потребно на българския футбол или се прави единствено, с цел да се регистрира активност е въпрос на много разбори.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ